Tyxo.bg counter

понеделник, 21 декември 2015 г.

Коледни сладки за деца с алергии и Какаови елхички

Преди години, точно около Коледа, една скъпа моя приятелка ми изпрати буркан, пълен с ароматни и безкрайно вкусни овесени сладки, оттогава редовно ги приготвям, тъй като всички вкъщи ги харесват. Рецептата е на Ирина и може да видите тук.


вторник, 8 декември 2015 г.

Вдъхновители: Ани и Dihana Cosmetics

Днес във Вдъхновители ще ви представя едно момиче, с което се запознахме покрай децата. Освен грижите за тях, с нея споделяме и една и съща страст към естествената козметика, аз като редовен потребител, а тя като  чуден сътворител на натурални кремове за лице и тяло, сапуни, анти ейдж серуми и много други.

Още като видях ника й във фейсбук Шапка пълна със слънце, очаквах насреща си една слънчева и жизнерадостна жена, винаги търсеща и дейна. Не грешах! Представям ви Ани и нейното магическо кътче, ухаещо на чудодейни помади от етерични масла - DIHANA Cosmetics.



понеделник, 30 ноември 2015 г.

Макаронени истории по френски

Сигурно си спомняте къдравите френски макарони, които приготвих преди време. Това беше първия ми опит да направя този не особено лесен десерт. За перипетиите ми по време на моя макаронен дебют може да прочетете тук.
Ето, че съдбата пак ме срещна с тях. Когато видях играта във фейсбук страницата на Sugarmouse, състезателния ми дух се разбуди, а желанието този път да успея да сътворя, ако не идеални, то поне близки до съвършенството макаронени черупки,  ме завладя на мига!


петък, 20 ноември 2015 г.

Тиквена рапсодия на квадрат, гарнирана с кисело мляко....от кокос

Все още сме в разгара на сезона на тиквата и вкъщи тя редовно присъства в менюто ни. Днес имам цели две рецепти гарнирани с вкусно кисело мляко от кокос, което сътворих сама.

Ще започна с него. Метода на приготвяне видях оттук. Тъй като млад кокос няма откъде да взема по това време, реших да го заместя с кокосово мляко от консерва. Добавих пробиотика, който по принцип давам на Калоян, увих бурканчетата в кърпа и ги оставих една нощ върху парното, после ги прибрах в хладилника за 12 часа. Получи се много вкусно, с типичната кисела жилка за киселото мляко, една идея по-рядко, другия път ще сложа малко повече пробиотик. Калоян го одобри, аз също :)

На това ароматно мляко идеално му прилягат и двата тиквени десерта. започваме  с браунито.


Тиквено брауни със сушени плодове

Адаптирано от: fitnesinstruktor

Необходими продукти:

500 гр. сурова тиква
70 гр. сушени сливи
70 гр. сушени черни череши
80 гр. оризово брашно
50 гр. брашно от спелта
60 гр. брашно от рожков
70 гр.. разтопено кокосово масло


Начин на приготвяне:

Смиляме в кухненския робот суровата тиква, добавяме сушените плодове, на няколко порции прибавяме и брашната, накрая слагаме и кокосовото масло. В намазнена тавичка изсипваме сместа и печем на 150° около час. Винаги като купувате сушени плодове проверявайте дали нямат добавена захар, която компрометира не само вкуса им, но и качеството.

Втората рецепта отново е тиквена, тук пропорциите ви ги предоставям в супени лъжици, защото се оказа, че батерията на кухненската ми везна е изтощена.

Тиквен кекс с червени боровинки


Необходими продукти:

500 гр. сурова тиква
200 мл. кокосово мляко
100 гр. сушени червени боровинки
9 с.л. брашно от спелта с връх
9 с.л. кокосово брашно с връх
2 ч.л. бакпулвер


 Начин на приготвяне:

Отново с кухненския робот смиляме тиквата, добавяме млякото, после боровинките и накрая лъжица по лъжица брашната и бакпулвера. Внимавайте с кокосовото брашно, то има силно хигроскопично действие, в случая го използвам да поеме влагата  от тиквата, но ако се прекали, ще трябва да добавите още мляко. В намазнена тава изсипваме вкусната смес и печем отново на по-слаба фурна около час.


Сигурно сте забелязали, че няма захар и в двете рецепти,  сушените плодове и тиквата са достатъчно сладки, затова допълнителните подсладители бяха напълно излишни.

Поднесена по този начин, вярвам, че тиквата ще се превърне в любимо лакомство и на най-големите малки злоядковци ;)



понеделник, 16 ноември 2015 г.

Пай "Златна круша" (без мляко и яйца)

Предишния път ви споменах, че преди алергията на Калоян, незаслужено пренебрегвах някои продукти, в основата на днешната рецепта е един от тях, а именно крушата.

вторник, 10 ноември 2015 г.

АБКМ (алергия към белтъка на кравето мляко) - лош късмет или въпрос на гледна точка


От доста време се каня да напиша тази публикация, но явно трябваше да поотлежи в главата ми, за да е достатъчно изчерпателна, обективна и надявам се, в помощ на други родители.
Понятието „Алергия“ беше много относително и далечно за мен преди да се сблъскам директно с него. „Какво толкова“ си мислех като някой се оплаче, че не спира да киха, когато пролетта настъпи с пълни сили и всичко цъфти, пчеличките жужат, идилия! Обрив му се бил появил на някой от шоколад, е, ще му мине! Ако знаех всъщност каква е горчивата истина...

Всичко започна, когато на Калоян, който беше на два месеца, му се появи сухо червено петно на едната буза. Първа консултация с дерматолог – Контактна алергия, изписа 3 крема, ще мине до 1-2 седмици. Не мина, появи се петно и на другата буза. Посещение при втори дерматолог – Себореен дерматит със съмнение и за Атопичен, но е много малък да се диагностицира, ще поживеем, ще видим. Изписват се други кремове. Ще го израсте! Хубаво, ама кога?

понеделник, 19 октомври 2015 г.

Вдъхновители: Еми и Emotion Studio

Днес стартира първата рубрика в блога ми. Реших да я нарека със звучното име „Вдъхновители“, защото възнамерявам в нея да ви представям хора, които по един или друг начин са ми подействали мотивиращо, ободряващо и отрезвяващо с начина, по който някои от тях със замах сменят посоката на професионалното си развитие, за да превърнат работата си в удоволствие, за други пък професията е призвание от самото начало и влагат цялата си страст за да станат още по-добри и по-полезни, а трети преодоляват тежките удари на съдбата, изправят се и продължават да крачат напред, въпреки всичко!

Първият ми гост не е случаен. За нея мога да говоря много. Освен, че имам удоволствието да я познавам лично, дамата, която ще ви представя е един от най-близките ми хора. От онези, които може да наречеш свой гръб и опора. Да, тя е страхотен приятел, но тук искам да ви я покажа в друга нейна светлина – преди няколко години, тази жена реши, че е време да превърне страстта си към фотографията в своя професия  и й се получи.... много добре, защото освен изключителен професионалист, изпипващ и най-малкия детайл до съвършенство, Еми е сърдечна, усмихната и предразполагаща те да си разголиш душата пред апарата.

Представям ви Емануела Станоева, лицето зад Emotion Studio или просто Еми.


Глухарчето: Здравей, Еми! Благодаря ти, че прие поканата ми да бъдеш първия гост във Вдъхновители. Моля те, разкажи ни кога се зароди тази любов към фотографията и кога осъзна, че това е призванието ти?

събота, 3 октомври 2015 г.

На Вълшебника с кожуха

Днес той става на 9 години. Време, което излетя като миг. Спомена от първата ни среща е все още толкова ярък, сякаш беше вчера онзи ноемврийски дъждовен ден, в който отидохме да го вземем. Беше кутрето с най-тъмни кафяви петна, взех го на ръце, той ме погледна в очите и нежно ме близна по носа, да, нашето си беше любов от първо близване.


петък, 18 септември 2015 г.

За дишането, зеления поглед и бонбони "Енергия"

Запитвали ли сте се дали дишате качествено? А успявате ли да намерите отмора за очите си?


Хрумна ми да напиша нещо по темата, тъй като след последната по-напрегната ситуация, която имах, осъзнах, че съм позакоравяла психически и успявам да запазя прилично спокойствие, което преди не ми беше присъщо. Замислих се, че практиките на релаксация, които прилагам от известно време са започнали да дават своя ефект. А те са свързани именно с дишането и почивка на погледа. В интернет може да се намери изключително много информация по въпроса. Не един или двама индийски гурута прокламират ефекта от качественото дишане, Петър Дънов пък твърди, че то е в основата на здравия човек. Аз лично изминах дълъг път докато осъзнато и качествено успея да си поема въздух.  Дадох си сметка, че през повечето време дишам , колкото да съществувам – повърхностно, затова трябваше да се упражнявам. Оказа се, че не е толкова лесно, не беше достатъчно просто да затворя очи да вдишам и издишам десетина пъти и да се почувствам като нова. Обикновено стигах до момента, в който усещаш топка в стомаха, която те спира да поемеш въздух дълбоко и бързаш да издишаш, защото се задушаваш. След няколко неуспешни опита, реших да променя настройката, да не се съсредоточавам върху самия процес, а просто да се отпусна и да си представя картина, която ми носи наслада и спокойствие.



събота, 5 септември 2015 г.

Промяната, хубавите последствия и една плодова сурова Феерия


През последните 2-3 години едно от заниманията, които ми носеше душевна отмора, вдъхновение и радост, беше следенето на няколко блога. Историите, снимките, рецептите, всичко действаше като балсам на уморения ми от ежедневната рутина дух. Често ми се искаше да създам мое такова място, но истината е, че нямах никакъв стимул да се размърдам. Май това време дойде.  Беше ми необходима рязка промяна, сериозен ритник, който ме изкара от коловоза и ми позволи да помисля...какво всъщност си струва.  Не говоря конкретно за появата на сина ми Калоян, а по-скоро за периода, който започна някъде около десетия му месец. Тогава бебето тръгна с уверени крачки по пътя на метаморфозата в момченце. До този момент бях залисана от злободневните бебешки ангажименти, но когато малкият господин проходи и забеляза колко интересно е всичко наоколо, моето лично време рязко намаля значително. Тогава изпаднах в сериозно личностно противоречие. Негодувах от факта, че вече съм тотално обсебена от един дребосък, но и си давах сметка, че малкото часове, с които съм разполагала уж за себе си, са били пропилявани в планове какво да свърша, гледане на телевизия, безцелно цъкане във Фейсбук и куп други паразитни дейности.