Tyxo.bg counter

петък, 18 септември 2015 г.

За дишането, зеления поглед и бонбони "Енергия"

Запитвали ли сте се дали дишате качествено? А успявате ли да намерите отмора за очите си?


Хрумна ми да напиша нещо по темата, тъй като след последната по-напрегната ситуация, която имах, осъзнах, че съм позакоравяла психически и успявам да запазя прилично спокойствие, което преди не ми беше присъщо. Замислих се, че практиките на релаксация, които прилагам от известно време са започнали да дават своя ефект. А те са свързани именно с дишането и почивка на погледа. В интернет може да се намери изключително много информация по въпроса. Не един или двама индийски гурута прокламират ефекта от качественото дишане, Петър Дънов пък твърди, че то е в основата на здравия човек. Аз лично изминах дълъг път докато осъзнато и качествено успея да си поема въздух.  Дадох си сметка, че през повечето време дишам , колкото да съществувам – повърхностно, затова трябваше да се упражнявам. Оказа се, че не е толкова лесно, не беше достатъчно просто да затворя очи да вдишам и издишам десетина пъти и да се почувствам като нова. Обикновено стигах до момента, в който усещаш топка в стомаха, която те спира да поемеш въздух дълбоко и бързаш да издишаш, защото се задушаваш. След няколко неуспешни опита, реших да променя настройката, да не се съсредоточавам върху самия процес, а просто да се отпусна и да си представя картина, която ми носи наслада и спокойствие.



събота, 5 септември 2015 г.

Промяната, хубавите последствия и една плодова сурова Феерия


През последните 2-3 години едно от заниманията, които ми носеше душевна отмора, вдъхновение и радост, беше следенето на няколко блога. Историите, снимките, рецептите, всичко действаше като балсам на уморения ми от ежедневната рутина дух. Често ми се искаше да създам мое такова място, но истината е, че нямах никакъв стимул да се размърдам. Май това време дойде.  Беше ми необходима рязка промяна, сериозен ритник, който ме изкара от коловоза и ми позволи да помисля...какво всъщност си струва.  Не говоря конкретно за появата на сина ми Калоян, а по-скоро за периода, който започна някъде около десетия му месец. Тогава бебето тръгна с уверени крачки по пътя на метаморфозата в момченце. До този момент бях залисана от злободневните бебешки ангажименти, но когато малкият господин проходи и забеляза колко интересно е всичко наоколо, моето лично време рязко намаля значително. Тогава изпаднах в сериозно личностно противоречие. Негодувах от факта, че вече съм тотално обсебена от един дребосък, но и си давах сметка, че малкото часове, с които съм разполагала уж за себе си, са били пропилявани в планове какво да свърша, гледане на телевизия, безцелно цъкане във Фейсбук и куп други паразитни дейности.