Tyxo.bg counter

неделя, 24 януари 2016 г.

Фитнес торта за хора с чиста съвест

Нарекох я фитнес торта, защото първоизточника за нея е сайта на Руми - fitnesinstruktor.com. Отдавна следя Руми, а рецептите й винаги са чудесна алтернатива на рафинираните им събратя :)

Напоследък здравословните торти, които правех бяха сурови с доста ядки, затова този вариант с печене, но отново без брашно и захар, внесе чудесно разнообразие в менюто ни.
Оригиналната рецепта може да видите ТУК, както и много други добри идеи за вкусна и полезна храна.


Ето и моята рецепта:

ФИТНЕС ТОРТА за хора с чиста съвест

Необходими продукти:

За блата:
6 яйца
120 гр. фурми
40 гр. какао
30 гр. смлян бразилски орех

За кайсиевия крем:
100 гр. сушени кайсии (предварително накиснати от предишната вечер)
20 гр. какао
20 гр. фурми
30 гр. смлян бразилски орех
70 гр. вода от накиснатите кайсии

За банановия крем:
2 добре узрели банана
30 гр. смлян бразилски орех
40 гр. кокосови стърготини



Начин на приготвяне:

Отделяме белтъците от жълтъците, в кухненския робот разбъркваме жълтъците с фурмите, после добавяме какаото и ядките, докато се получи гъста еднородна смес. Отделно с миксер или отново с робота, но с приставката за крем, бъркаме белтъците докато станат на сняг. Внимателно  и на порции добавяме белтъците към какаовата смес, бъркаме леко, за да не спадне. В загрята фурна на 180°, печем в намазнена форма за торта с диаметър 20 см до зачервяване.
През това време приготвяме двата крема. Смиляме кайсиите и фурмите в робота, добавяме водата, какаото и орехите. Банановия крем приготвямe по идентичен начин, в робота се разбиват всички съставки,
След като изстине блата го разрязваме на две, намазваме първия обилно с банановия крем, поставяме отгоре втория и с кайсиевия крем измазваме цялата торта от всички страни. Оставяме я да си почине няколко часа в хладилника, така блатовете ще имат достатъчно време да поемат аромата на кремовете и да станат сочни и топящи се в устата.

Този десерт е перфектен за чай, кафе, а защо пък не и за чаша червено вино ;)

сряда, 20 януари 2016 г.

"ДА СЕ ВЗРЕШ В СЛЪНЦЕТО" - книга, която "крещи": "Предай нататък!"

Това е първата ми среща с Ялом и със сигурност няма да е последната. Признавам, въпреки интересното ревю, на което попаднах случайно, бях малко скептична спрямо книгата, имайки предвид, че е писана от психотерапевт. Тази литература обикновено е трудно смилаема от обикновения читател поради наличието на твърде много професионален жаргон. Тук обаче съвсем умишлено авторът е избегнал това, даже се е постарал да е максимално достъпна за всички, защото посланието е твърде важно и значимо.
Макар вижданията и очакванията ми какво се случва след смъртта да се разминават с тези на Ялом, методите му, с които помага на пациентите си да смекчат страха си от нея, дори да извлекат ползи от него и да изживеят живота си пълноценно са впечатляващи и наистина действат.

Източник:hermesbooks
„Да се взреш в слънцето“ не е книга за еднократно прочитане. Полезно е да се връщаш от време на време към нея, за да ти напомни защо си зациклил, отчаян, уплашен и че има решение на това. Или поне си заслужава да опиташ да го откриеш.
Според Ялом, колкото по-скоро осъзнаем нашата тленност и преходност, толкова по-лесно ще се научим да не пропиляваме времето си, затова разговорите за смъртта, мислите за нея не трябва да се избягват, отричат, отклоняват, а да се взрем  в тях и да осъзнаем всъщност какво се крие там.


Ето какво остана в моята глава след прочитането на тази оптимистична книга:

- Че често неудовлетвореността от това как се развива живота ти, се поражда страха, че края ти приближава, а ти си „доникъде“, Ялом цитира Ницше – „Изживей живота си докрай“  и Алексис Зорбас – „Не оставяй на смъртта си друго, освен руините на своя замък“. Колкото по-скоро намериш смисъла и се осмелиш да поемеш към него, толкова по-щастлив и приятен ще си на себе си и околните, че дори и пример за подражание.

- Експеримента, описан в  „Тъй рече Заратустра “ на Ницше за вечното завръщане. Представяме си, че живота, който сме живели досега, ще се повтори до най-малката подробност още веднъж и още веднъж, до безкрай. В такъв момент всеки ще направи кратка ретроспекция, на доволните от постигнатото - Честито! На ужасените от вероятността, макар и само хипотетична да изживяват отново и отново всичко досега не им остава друго, освен да осъзнаят, че промяната зависи само от тях и всякакви външни фактори като оправдания са безполезни.

- Оттук идва и осъзнаването, че миналото си е минало и никога няма  да се промени, затова да оставим там акумулираните съжаления и да спрем да ги трупаме в настоящето. Харесва ми въпроса, който често Ялом задава на пациентите си - "Как се виждаш след 5 години?". При по-голямата част от хората, той действа отрезвяващо и бързо се изпаряват колебанията, които са имали, било то да сменят работата си, да подобрят отношенията си с близък човек, да се преместят да живеят в друг град, или поне  да опитат! Опитът е не по-малко ценен, защото и той сам по себе си води до промяна и "отпушване".

Накрая ще изразя съжалението си, че в България посещението при психотерапевт още се счита за срамно, странно и нетипично. Все пак, авторът твърди, че присъствието на истински близки приятели в живота ни може да предотврати срещите със специалист, но безпристрастната помощ и намеса на професионалист, който при все това съумява да прояви емпатия (много важен момент според Ялом) към чувствата ти, никак не е за подценяване.

понеделник, 18 януари 2016 г.

Шоко мъфиноподобен пудинг за деца с алергии


Вече няколко пъти го правя този десерт, който поради хранителните си стойности, спокойно може да е закуската сутрин или следобед. Нарекох го мъфин-пудинг, защото може да се хапва и като кексче, както повечето хлапета обичат, може да се гребе и с лъжичка, тъй като вътрешността му е мека и кремообразна като пудинг. Това е десертът, който засега държи първенството по предпочитание от Калоян.